Беседи върху Шестоднев

„Беседи върху Шестоднев“ от Бонавентура, в превод на Цочо Бояджиев, представлява един уникален текст. Той съдържа 23 публични проповеди, изнесени през 1273 година във Философския факултет в Париж пред около 160 души между Великден и Петдесетница, като са прекратени с избора на Бонавентура за кардинал. Проповедите са организирани като шест „визии“, всяка от които разглежда един ден от творението.

Тъй като става въпрос за проповеди, е естествено да се предположи, че те не са написани директно от автора: по дефиниция проповедта е божествено слово, произнесено чрез устата на свещенослужителя. В нашия случай текстовете представляват reportata - стенографски записи направени от слушателите. Затова читателят не трябва да се учудва, когато срещне фрази като „той казва“ или „тук той заявява“, тъй като под „той“ се разбира именно Бонавентура.

Бонавентура показва значителна култура и познания; сред авторите, които цитира положително, можем да намерим Сенека, Вергилий, Плотин и Ориген наред с Платон и Аристотел. Лесно може да се установи как неговият обявен „антиаристотелизъм“ всъщност е просто разпространен мит. Критиките към утвърдения Стагирит започват да възникват едва когато аргументите му противоречат открито на християнските вярвания.