Там, където свършва морето

Разказите в първия сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", са едновременно леки и въздушни като сапунени мехурчета, но същевременно съдържат дълбочина и житейска реалност. Те тежат с теглото на камъните и оловото, предизвиквайки неизменен размисъл за живота, който ни държи здраво приковани към земята. Чувствата варират от тъга до усмивка; те ни напомнят за надеждата в добротата и човечността. Думите на Зарина оставят следа върху нас подобно на клавишите на стара пишеща машина, разказвали хиляди истории с мастило върху страниците си. Удрят със сила и пречистват душата ти, подготвяйки те да се издигнеш.

Според Ива Спиридонова дебютният сборник разглежда критични моменти от живота чрез теми за преходното срещу непреходното и видимото спрямо невидимото. Тези концепции са представени през нюансите на жизнената логика, която не позволява лесни заключения относно героите.

Деян Енев споделя личната си връзка с главните персонажи в деветнайсетте разказа – той ги познава дори преди да прочете книгата им. Те могат да имат различни имена или места за живеене, щастливи или нещастни са — но той все пак помни тях. Като казва това е урок не само за него самия, а за всички нас: колко важно е да бъдем истински хора през целия си живот - показател по отношение на алтруизма и приемането на другостта.

Симеон Илиев Аспарухов отбелязва важността тези истории да служат като постоянна припомняне по време на нашия път: всяка среща трябва да бъде опит вместо страдание; всяка дума - радост вместо тъга; всеки жест - мост вместо пропасти между хората.