Срещу вятъра

Историите, представени тук, са автентични.

Дълбоко вярвам, че написаното слово притежава както творческа, така и разрушителна сила – и именно читателят решава как да я насочи в себе си.

Реализмът служи само като искра, която задейства емоциите на хората.

Затова Читателят се явява наш сътворец.

Пространството между думите е от съществено значение; там където цари мълчание – там лежи истинският смисъл; там се крият чудесните светове, готови за откритие.

Авторът не е нищо повече от инструмент, чрез който можете да постигнете това.

***

Най-подходящата характеристика на стила на тези записки би била демократически реализъм. „Демократическият реалист“ не пише с нежност около уязвимия. Той коренно се различава от сладководния „социалистически реалист“.

„Демократическият реалист“ пише така, сякаш обикаля ранен воин по време на битка и му викне обидни думи или го повдига със собствената му ярост до небесата. След малко той напуска сцената след като усети как неговият бумеранг се връща обратно към несретника с голяма мощ. Изтощеният човек среща самия себе си, а „демократическият реалист“ наблюдава разпадащите се под натиск галактики в него и бърза да ги опише. Те представляват урока, който никога не трябва да бъде забравен.
Никога!

Красимир Симеонов