Барокова реторика

Според Джулио Карло Арган, интелектът може да приеме формата на ренесанс, докато чувствителността, която е по същество ирационална, интерпретира изображенията. Величието на артиста се крие в способността му да комбинира техника и визуализация, както и в умението си да предизвиква емоции и убеждаване. Затова Бернини заема ключово място в тази културна сфера; той преобразява символа на купола на Микеланджело с колонадата на площад "Сан Пиетро" в алегория или манифест. Той създава едни от най-впечатляващите произведения на римския барок - например психологическата илюзия на балдахина в "Сан Пиетро", който изглежда малък и подвижен, но всъщност е безкрайно величествен. Подпорите се трансформират във внушителни усукани бронзови колони, които достигат свободното пространство; над тях огромната празнота на купола на Микеланджело изглежда безгранична като небесния свод.

Росица Йорданова завършила българска филология през 1967 г. в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", а след това продължава обучението си със специализация в Санкт Петербург (1981). През 1990 г. става доцент и от 1997 г. работи като професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Тя играе важна роля за основаването на факултет "Изкуство, култура и масови комуникации" през 1993 г., където служи като декан до 2000 г. Научните й интереси са насочени към образованието по изкуства и култура (интеркултурно образование, културни политики), педагогика на творчеството и реторика. Автор е не само на книги като „Учителят и художествено-културните ценности“ (1990) съвместно с други автори , но също така проучвания върху етнокултурната ситуация в Шумен (1994). Съставяла е сборници като „Детето и културата“ (1988) и „Интеркултурно образование“ (1996). Освен това ръководила проекта „Христоматия по парламентарна реторика“ (2010), включваща студенти от правния факултет . През 2015 година публикувала монография относно глобалната культурная политика нa ЮНЕСКО.