Безпокойствата около родовия пол

Съвременните дискусии сред феминистките относно понятието "родов пол" отново предизвикват усещане за тревога, сякаш неяснотата около него може да доведе до провал на феминизма. Възможно е терминът "тревога" да не носи задължително негативен заряд. По времето на моето детство съществуваше схващането, че проявата на тревоги е нежелателна, тъй като би могла да стресне някого. Изглежда, тогава непокорството и осъждането му бяха обозначавани с едни и същи термини – явление, което ми донесе първоначално критично прозрение за сложността на властта: доминиращият ред заплашва индивидите с тревога именно с цел да избегне причиняването ѝ. Оттук стигнах до извода, че тревогата е неизменна част от живота и въпросът остава как най-добре можем да я предизвикаме.

С течение на времето в критическата сфера се появиха нови противоречия. Забелязах, че тревогата често прикрива дълбоки загадки, свързани с предполагаемата мистерия около женствеността. Прочетох Симон дьо Бовоар, която твърди, че животът като жена в мъжко общество те поставя в позиция на мистерия за мъжете; това намерение изглежда потвърдено от Сартр, който описва всяко желание - макар и проблематично - считано за хетеросексуално и мъжествено като източник на безпокойство. Поради присъствието на този мъжки субект желанието става скандално при нахлуването или непредвидимото появяване на женски "обект", който обърква погледа и оспорва мястото и авторитета на мъжествеността.

Радикалната зависимост между маскулинния субект и женското "Друго" разкрива иллюзорната природа на автономията му. Все пак това специфично преобръщане във властовите отношения не успя напълно да привлече вниманието ми – но други несъмнено бяха впечатлени от него. Смятах, че властта обхваща повече аспекти отколкото просто взаимодействие между субекти или постоянна инверсия между един субект и неговото Друго; оказа се по-скоро ,че тя участва активно в конструирането именно на бинарната структура относно родовия пол.

Запитвах се какви власти оформят субекта и Другото чрез бинарното разделение “мъже” срещу “жени”, както и устойчивостта им във времето? Какво ограничава тук? Дали тези термини остават стабилни само докато са подчинени na хетеросексуална матрица за разбиране наводения пол? Какво ще стане със самия субект когато онова познавателно устройство наречено хетеросексуалност бъде разобличено като фактор произвеждащ тези привидно естествени категории?
Джудит Бътлър