Осъдени души

Вътрешната война в душите им е по-страшна от болест, грях и смърт.

Романът „Осъдени души“ представлява както личен разказ на английска жена и испански монах, така и отражение на широки социални взаимодействия. Личните преживявания са свързани с голямата борба на испанския народ срещу реакционните сили - за свобода и република. Димов не си поставя за цел да изобрази напълно тази борба, но я докосва чрез историческите, социално-икономическите и идейни аспекти, а също така чрез конкретни събития, особено във втората част на романа, когато се случва бунтът на монархистите.

Авторът вижда две Испании — традиционната страна с аристократите и католическото духовенство от една страна, и новата Испания — републиката с работниците и борците за социална справедливост от друга. Димов се опитва да представи тези две Испании като използва пораженията на отделни герои, очертавайки основните линии на Испанската гражданска война. Той описва кървавата битка между старата умираща Испания и новата възраждаща се странa; анализира характера на испанците както в миналото, така и в настоящето.

Интересен е подходът на Димов: първата част „Краят на едно приключение“ ни потапя във франковската реакция в Испания; след това обаче вторият και третият части ни пренасят в борбената реалност по времето на републиката و гражданската война. Такова контрастно сравнение подчертава различията между двете времена. Същият метод е приложен при портретирането главната героиня: тя започва представянето си във финалния стадий от развитието си през първата част; после историята ѝ продължава да бъде проследявана във втория και третия том.