Ти ще тръгнеш. Стихотворения

Яна Вълчева, известната "морска момиче", отдавна е поела по пътя на поезията. Нейните предишни три стихосбирки оставят дълбоки следи в словесния пясък, които дори бурното море не може да заличи. Но защо едва сега тя произнася "Ти ще тръгнеш" и към кого?

Четвъртата й книга представлява сборник от зрели думи и многообразен диалог. Тук тя разговаря с момиче в морскосиня рокля – вече голямо, но все още детско; със своите деца, които са неизменимите ни знаци; с любимото си момче, което е най-сигурната опора; а също така и със самата себе си, докато изследват различни многопластови и цветни житейски маршрути. И разбира се, морето винаги присъства - като отправна точка, пристан или мълчалив слушател. Изразът „Ти ще тръгнеш“ сякаш символизира сбогуване не само с безгрижието на морето, но и с част от нас самите, която остава там в очакване на завръщането ни.

Животът наподобява писмо в бутилка – смисъл хвърлен от заклети любители във водовъртежа на живота до своя бряг през времевите вълни. Може би някой ден то ще бъде намерено и разбрано.

Темите за любовта, пътищата на живота и поколенията изплъзват множество чувства у тази изящна книга. Възрастната жена я вдъхновява зрелостта да запази живо онова малко момиче с рокля синя като океана - това момиче познава пътя към брега и има смелостта да го сподели чрез своите стихотворения.

---

„Ти ще тръгнеш.
Морето тихо шепне след теб,
ще те търси пак - за спасение,
ще измива солени следи по плажа
и ще крие пенливите мисли.

Ще ти липсвам аз.
Морето обича така,
както вече не смее ветровете.
Ще разбива тъжно белите си вълни,
но дълбочината му пак ще е синьо.

Понякога ще се връщаш при мен;
в есенния смях
ще превръщаш натрупаните думи.
Само късче тишина,
оцеляло между тях,
ще твори чудеса помежду вас.

Няма ли да заминеш? Ще си тръгнеш?
Но моретата винаги чакат.
И далечен шепот звучи -
напомняне за най-синьото лято.“
Яна Вълчева