Все още си ти...

Когато се погледна в огледалото, не разпознавам лицето си. Загубила съм себе си и не мога да се намеря отново. Търся утеха и я откривам в страданието, разрушението и необичайното. Там, където хората избягват да стъпят... Отказват да приближат на всяка цена. А всъщност там е толкова прекрасно.

Сега осъзнавам, че болката е най-добрият художник, а с нейния „творчески“ сок се рисуват най-вълшебните картини. Стенанията й са най-вдъхновяващата симфония. А разбитият автор създава най-нежните стихотворения.

И понякога ми минава през ума... Дали именно в ада идват на бял свят най-чистите ангели?

Даниела Стан