Зад завесата на прехода

Една от най-упоритите мантри, свързани с Прехода, е убеждението, че ние, потомците на Политбюро, управляваме страната. (Моят баща е Станко Тодоров – дългогодишен член на върховното ръководство на Комунистическата партия.) За някои личности като Миглена Кунева, Сергей Станишев и Борис Велчев това може би има известна основателност.

Аз обаче заемах по-скромна позиция на страничен наблюдател. Въпреки това се опитвах да изпълнявам ролята си максимално добре – като безпристрастен фотоапарат, който хладнокръвно улавя сцените от спектакъла наречен „Преход”, без гняв или ентусиазъм.

Както в театралните представления с абсурден характер, така и тук пиесата не разполагаше с ясно начало или край и липсваха каквито и да било правила. Под светлините на прожекторите главните действащи лица - Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов - следваха предварително зададения сценарий: караха се помежду си, водеха войни и в крайна сметка сключваха мирни споразумения.

Зад кулисите обаче постоянно променяха текста на представлението – изтривали сцени, добавяли нови персонажи и коригирали реплики; за хаоса допринасяха фигури като Любен Гоцев, Майкъл Чорни и Джордж Сорос. А за пълния ефект понякога изскачаха фараони, кредитни милионери , мутри , масони , търговци на оръжие , наркопласьори , иманяри , врачки дори извънземни.

Така когато реших да събера картинките от тази пиеса в настоящата книга получих един хаотичен труд за едно объркано време.

За автора

Калин Тодоров е роден през 1953 година в София. Завършил е специалност "Право" във Факултета по право към Софийски университет „Климент Охридски“. Целият му професионален живот преминава само в журналистиката.
Той е автор на произведенията „Кой уби Георги Марков“, „The umbrella murder“ („Убийството с чадъра“) и „Зад завесата на соца“.