Чекмо

"Спокойствието не беше за нас. Нуждаехме се от всичко да бъде необикновено, бурно и лудо – едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. Сигурен съм, че решението за това общо велико преживяване бе взето точно там, на онова място – в музея на чекпойнт „Чарли”.

Разбрах и усетих, че каквото и да предприема или накъде и да поема, тя непременно щеше да ме последва. И двамата жадувахме за тази свобода толкова силно, че можехме спокойно да останем като експонати в този музей; дори без да сме преодолели Берлинската стена.

Ние бяхме преминали през друга стена - не по-малко трудна – онази вътре у всеки човек, която го кара да спира пред нея, обикаляйки я и избирайки лесния маршрут – пътят където всички вървят и препятствията изглеждат невидими."