Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ представлява израз на обич към цялото едно поколение. Към един скъп град. Към литературата и книгите. Към културните ориентири и музиката от 90-те години. Към астрономията и фантастичната литература. Това е дълбоко личен автофикционален роман, разказан през погледа на момчето и момичето, които всички ние сме били в определени моменти от живота си. История за самотата и начините да се намерим, за събуждането на сексуалността и разрушителните стремежи, за приятелствата и предателствата, за родителските отсъствия и наследствените влияния. За деликатния абсолют на любовта.

„Стилът е впечатляващ. Изреченията са прекрасно изградени с добър ритъм и образност; сцените са описани майсторски. Структурата с две огледални части и заключението са блестящи решения от страна на автора.“ (Яна Букова)

„Изключително интелигентно и оригинално писане – този роман няма аналог в българската литература и запълва важна ниша с голям потенциал. В него се усеща както познание, така интуитивност, а също така способността на Антония Апостолова да представя света като ярко естетическо преживяване.“ (Ваня Майсторска)