Ние - същите

Заглавието „Ние – същите“ е внимателно подбрано, подобно на заглавията на другите произведения на Огняна Свиленова/Свилина. Първата й поетична сбирка, озаглавена „Дишат мигове“ (1971), предшества следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014) и „Послепис“(2015).

Авторката, вдъхновена от Всемира и родната тракийска земя, ни напомня за простата истина относно живота: както всичко в космоса, така и човекът диша благодарение на Дъха – животворен елемент, дарен му от Бога. Основните термини функционират като светлини за вътрешното зрение и интуитивното осъзнаване на основните принципи от първоначалността и духовния аспект на Материята, където се проявяват противопоставянето между Любовта и Враждата: огън, въздух/ефир, вода и земя.

Огняна Свилина запазва традицията да бъде изповедална споделеност; тя представя "разплакана душа чрез стихотворения и искреност". Тази устойчива линия предлага яснота в новобългарската поезия независимо от завръщащия се култ към неразбираемото в съвременната българска литература.

Крайният модернизъм опитва да затвори смисъла в символи или загадки, които стават почти непонятни без предоставяне на ключа за разгадаването им – никой не трябва да го открива. Това води до преминаване отвъд символическия реализъм към празнотата без съдържание.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена и ясна в своя изказ. Но освен това тя умело интегрира богатството от мисловния опит както във философски контекст у нас, така и в глобалната културa.“

проф. дфн Димитър Кенанов