Ортодоксия. Лична философия

Издателство „Омофор“ предлага приятна изненада преди празниците за любителите на творчеството на Г. К. Честъртън – нова версия на неговия известен сборник с християнски есета, озаглавен „Ортодоксия“.

„Цялото християнство се фокусира върху човека, който е на кръстопътя. Безсмислените и повърхностни философии обсъждат епохи, еволюции и развитие... На кой път ще поеме човекът – това заслужава размисъл…“, споделя Г. К. Честъртън.

Гилберт Кийт Честъртън написва „Ортодоксия“ през 1905 г., когато все още не е достигнал Христовата си възраст, скоро след като приема вярата си. Тази книга се появява между две столетия, когато авторът носи детското си усещане за рая и радостта от живота дори сред безнадеждността, свързана с имената на Суинбърн и Оскар Уайлд. Въпреки че формално приема католицизма едва през 1920 г., смятам, че това не променя съществено значението му: „Ортодоксия“ служи именно като свидетелство за вяра; тя показва как вярата може да бъде всичко друго освен извратена или неправилна. Не случайно подзаглавието й гласи „лична философия“: вярата винаги остава лична, а дали ще се развие във философска форма зависи от жанра и литературните умения.

Малцина биха оспорили таланта на Честъртън. Произведението му „Ортодоксия“, наречено от Н. Трауберг "една от най-радостните книги на нашето време", не е единственото важно религиозно произведение от него; той пише също така една от най-добрите книги за свети Франциск Асизки и неговото есе за свети Тома Аквински продължава да бъде ценено сред томистите днес. Редом с “Ортодоксия” можем да поставим само “Вечният човек” (1925), което представлява убедителната защита на християнството в модерния свят.

При четене на „Ортодоксия“ остават две основни впечатления: първо – удивление към резултатите от приложението на английската здравина при разглеждане на сакралното; оказва се, че проблемът не е самото християнство, а съвременният човек, който го интерпретира погрешно като доктрина или институция - всичко става толкова просто според Честъртън ако успеем да преосмислим културната си сложност. Второ – книгата внушава чувство за чудо и радост чрез своеобразна сериозна спокойствие - аз бих определил това като истинско "чувство за живот".

Основното послание тук би било: “Християнството представлява квинесенцията на живота”. След смъртта му Ватикана изпраща телеграма до него със заглавие "защитник на вярата". Можем спокойно да добавим допълнения към тази титла - "защитник , проповедник и тълкувател"

Преди години първоначалното издание у нас („Славика“, 1994) стана библиографска рядкост след приветстването му както от различни християнски деноминации; то доказано представя ясната концепция для вярването които обединяват всички последователи Христа . Надявам се новото преработено издание благодарение усилията нa издателството ще има много успешен прием.