Неделята, която беше в понеделник

**РЕЦИДИВИСТКА**

Неочаквана нежност преминава през вените й.
Но скоро ще отмине.
В предишния си живот беше Ана Каренина, а в настоящия – не е така.

Сега тя купи прежда и куки, за да плете и по този начин да заглуши скуката в гърдите си вместо сърцето.

Дори ако Господ реши да се появи точно в неделя, тя вече усвои умението да се разделя без много усилия.

Тя знае как да се разхожда из есенните дни, но без радост или тревога. Без тъга.

Може би вижда всичко около себе си, но не я интересува с какви очи го прави.
Научила е дори болката да не причинява страдание.

Но проклетата нежност я прониза чак до петите.
От тук нататък е неизбежно – идва влакът.


*******

**МУЗИКА**

Не смятам, че това е знак от Бога.
Просто записвам случилото се такова, каквото бе: на осмия етаж валеше сняг,
докато на останалите нива нямаше следа от него.
Приемах тази белота лично,
като присъда - защото
така бях направила смъртта красива,
че успях да отнема красотата на живота.
Когато го провесих погрознял
през осмия этаж, за да разбере,
колко личен сняг е паднал,
животът ми заблестя сред бялото.
Тази прелест светеше толкова успокояващо за мен,
че просто се пробудих едва сега през юни.
На осмия етаж звучи Шопен.

Какъв красив живот! Сега ще му дам целувка.