Неделята, която беше в понеделник

РЕЦИДИВИСТКА

Внезапна нежност тече по вените.
Ще изтече.
В онзи живот беше Ана Каренина.
В този – не е!

В този си купи прежда и куки,
да си плете,
за да затупка в гърдите скука
вместо сърце.

И даже Господ точно в неделя
да тръгне пръв,
тя се научи да се разделя
съвсем без кръв.

Тя се научи да се разхожда
из есента,
но без възторзи. И без тревожност.
И без тъга.

Вижда, но никак не ? е важно
с какви очи.
Тя си научи болката даже
да не боли.

Но я прониза проклетата нежност –
в петите чак.
От тук нататък е неизбежно,
че идва влак.

*******

МУЗИКА

Не претендирам да е Божи знак.
Записвам само точно както беше:
на осмия етаж валеше сняг,
на другите етажи не валеше.
Приех я лично тази белота,
като присъда я приех, защото
така съм разкрасявала смъртта,
че съм отнела хубост от живота.
Когато го провесих погрознял
през осмия етаж, за да се сети,
че много личен сняг е завалял,
животът ми сред бялото засвети.
Така приспивно светеше за мен,
че се събудих чак сега, през юни.
На осмия етаж звучи Шопен.

Красив живот. Сега ще го целуна.