Факийско предание. Сбирки от народния живот
Информация за книгата
| Издателство: | Изток-Запад |
| Брой страници: | 440 |
| Година на издаване: | 2018 |
| Дата на издаване: | 2018-03-16 |
| ISBN: | 9786190102038 |
| SKU: | 05455360008 |
| Размери: | 14x21 |
| Тегло: | 666 грама |
| Корици: | ТВЪРДИ |
| Цена: | 12.78 € |
Балчо Нейков е част от първото поколение българи, които след освобождението на България започват да анализират близкото минало, свързано с фигури като Иван Вазов и Захари Стоянов. Той притежава уникален исторически усет и проявява интерес към важни събития и личности, които трябва да бъдат документирани и предадени на бъдещите поколения. В своите записки Нейков предоставя ценна информация за ранния живот на Стефан Караджа, както и за съдбата на българските изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Освен това той описва участта на българите по време на руско-турските войни, преселническите движения, въстанието под ръководството на Александър Ипсиланти и революцията от 1848 г., както и борбата на техните герои. Информацията му относно село Факия, Странджа региона, Бинбеловците и Караевренското "приключение" е особено обширна; сред записките му има легенди от Странджанския край, някои от които запазват паметта за средновековната българска държава.
Записките на Балчо Нейков представляват автентичен български източник, който показва как ние като народ сме възприели историческите събития - времена изпълнени с трудности но също така със смелост и упоритост.
Балчо Нейков Дяков се ражда на 18 май 1838 г. в селото Ак Бунар (днешен окръг Тулчеа) в Северна Добруджа.
През 1841 г. семейството му се премества в село Потур. На местния празник през 1847 г., Балчо среща Стефан Тодоров Димов - бъдещият Караджа - който посещава свои роднини там. Те стават добри приятели въпреки че живеят в различни места; почти неразделни са до заминаването им за Тулча през 1854 г., а последната им среща е през ноември 1864 г. в Браила.
Нейков не е революционер по призвание; препитава се чрез учителство, търговия земеделие или скотовъдство. Живее последователно в Меджидие (1867-1874), Бабадаг (1874-1876) а после се установява трайно в Тулча от 1876 година нататък; кратко управлява митницата във Стара килия [сега Чилия] между двете войни (1877-78). Около1883 година се завръща обратно у нас - намираме го във Варна , Провадия , Шумен , Арбанаси , Сливен , Пловдив .
За кончината си през1917 годината при Илиенски манастир около София разказвала една жена: „Бедният! Да знаете как свърши... По времето беше войната . Мужете ги нямаше… Едвам мяркаше тук-таме … давали сме му хляб ... И един ден просто изгубил.“
След гибелта Му Kараджa научава приживе докато все още бил Меджидие . Глубоката мъка поражда желанието у него да напише спомените си за детството си покрай този приятел - което става основен смисъл живота му.
"Факийско предание. Сбирки от народния живот" е книга от Балчо Нейков, издадена от издателство Изток-Запад през 2018 година. Книгата има 440 страници и е с ТВЪРДИ корици.