Западноевропейска литература Ч.11: Десетимата най-големи поети на европейския модернизъм

Най-изтъкнатият български експерт по история на западноевропейската литература продължава своята жизнена работа с новата си книга, посветена на десетте най-велики поети от европейския модернизъм. Тази публикация е единайсета част от неговата поредица „Западноевропейска литература“. Въпреки това, томът надхвърля пределите на заглавието на серията, тъй като трима от разглежданите модернисти не са свързани със Западна Европа. Става въпрос за унгарския поет Андре Ади, българина Пейо Яворов и финландката Едит Сьодергран, която пише на шведски – представители на така наречените малки народи и езици, но чийто талант ги поставя сред най-великите поети в историята на модернизма. Очеркът за Яворов е един от най-дълбоките анализи относно този велик творец в България. Професор Хаджикосев убедително защитава позицията си, доказвайки мястото му сред значимите европейски модернисти.

В уводната глава - „Накъде тече реката на поезията“, се прави опит да се обсъдят сложните аспекти на поезията като литературен жанр до времето на модернизма. Книгата включва очерци за ключови фигури в това литературно течение: немските автори Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке; ирландския нобелов лауреат Уилям Бътлър Йейтс; френскоезичните Гийом Аполинер и Емил Верхарн; както и уникалния португалец Фернанду Песоа. Почти всички тези портрети представляват първи и изчерпателни литературни представяния у нас.

Тази книга разширява нашето разбиране за едно от най-завладяващите литературни движения и ни предоставя национално самочувствие с присъствието на един от най-великите български поети сред десетимата основоположници на европейския модернизъм.

Професор д-р Симеон Хаджикосев има дългогодишен опит като преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридski". Освен че е литературен критик и изследовател, той е автор на над тридесет книги, включително важния многотомник „Западноевропейска литература”, три произведения възстановяващи българския символизъм , а също така мемоари под названия "Записки на конформиста" и "Записки на вътрешния емигрант".