Мелодия в залеза. Стихотворения

"Тази творба представлява карта на българската душа, изгорена от унищожените надежди, но възкръснала в пролетните кълнове на пробуждането. Тя е преминала през дълбоките пропасти на ежедневието, за да посее отново любов и състрадание в тази кръстопътна земя, която не само произвежда хляб и погребални песни, горести и надежди, а също така ражда величествените поетични небеса. Към тях са насочени крилата на вечната младост, обичта и синевото преклонение – всичко това наричаме с ясната дума - Поезия."
Иван Есенски

„В стиховете на Димитър Горсов откривам загубени ценности от настоящия живот. Първо сред тях е верността – към корените си, земята и почвата; към ливадите и нивите; дърветата и реките; вярност към онова истинско и вечно. Именно тук този поет ми говори: Аз желая да запазя всичко това живо; ако не може по друг начин, поне чрез моите широки като прегръдка стихотворения. Защото равнината пред мен е безкрайна, небето е просторно и всичко около мен носи техния отпечатък.

Пейзажът тук се отличава с разнообразие – богатство от цветове на природата с красота комбинирана от поляни, небеса , слънчеви дни , дъждове… Всички тези мигове ние градските хора сме забравили или игнорирали. Поетът не просто наблюдава този пейзаж; той принадлежи тук – брат е на земята ни покълваща нива . Той присъства при корените на природното явление т.е изразява го посредством своя дълбок невидим поглед... Любовта играе важна роля в живота според него - тя няма нищо дребно или всекидневно в себе си - далеч е от баналността.Тази любов бих оприличила като сокът извлечен от тревистата растителност- осветяван под топлината идваща директно от почвата.”
Рада Александрова

"В произведението "В свят без изход" се разгръщат калейдоскопичното търсене у поета което определя силното звучене във неговата поезия . Горсов страда не само върху кръста житейското познание , но също така потапяне дълбоко-творчеството му носи сложна метафора представена не сладникаво а със усещането за автор който минавал през огнености изпепеляващи чувства:

„Далеч се ходи без хляб завивка зад мъглите там злодеи обсебват живот за себе си там колят добитък върху сърцето ми...”
Мехмед Мереджан