Буденброкови. Упадък на едно семейство

Фактът, че Герда свиреше на цигулка, до този момент за Томас представляваше привлекателно допълнение към нейната уникална личност – това съответстваше на странните й очи, които той обичаше, на дългите й тъмночервени коси и на цялостната й необичайна стойка. Но сега, когато наблюдаваше как непознатата му страст към музиката бързо завладява и неговия син още от самото начало, тя се бе превърнала в противостояща сила между него и детето. Той мечтаеше да възпита истински Буденброк – силен и практичен човек с амбиции за власт и успех. В своето раздразнено настроение Томас усещаше тази враждебна сила като заплаха да стане чужденец в собствения си дом.

...

Той стоеше пред храм, откъдето Герда го изгонваше с безмилостен жест... а Томас тъжен наблюдаваше как тя напуска мястото с детето.