За себе си и за другите

Отдавна е известно, че Томас Ман притежава рядката способност да присвоява чужди идеи и да ги интегрира в собствените си духовни измерения, без да губи автентичността им. Въпреки относителността на границите между личното и чуждото, стилът му се различава значително, когато обсъжда свои произведения в контекста на творбите на Лесинг, Гьоте, Вагнер, Толстой или Фройд и много други уважавани автори от неговата епоха. Именно затова избрах заглавие "За себе си и за другите".

Всички есета, статии, доклади и рецензии в тази колекция са новини за българските читатели – те са преведени специално за този сборник с изключение на четири текста от 20-те години на миналия век, които отделят двата комплекта есета и са публикувани в периодични издания с малък тираж. Надявам се тази вдъхновяваща есеистика да привлече истински ценители вместо просто подражатели. Убедено вярвам, че последните две десетилетия не минаха напразно и все повече пишещи журналисти осъзнават важността на принципа „както позволява Юпитер, не позволявай вола“. Или ако ми позволите да перифразирам заглавие на Томас Ман "Достоевски с мярка", бих казал - есеизъм - с доза мярка.

От съставителя