Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В творчеството на Борис Христов не се срещат сезони или годишни времена. Липсват пролет, есен и зима, както и движение в космическия календар. Няма климатични промени нито географски области. Антонио Вивалди е отсъстващ, също като акварелите и природата. Пейзажите са заменени от пустинните образи на Човека.

Лирическите герои в поезията му почти винаги остават неподвижно приковани към една задушаваща библейска горещина. Доминират изцветили фрагменти в нюанси на сепия, където пясъкът и пепелта дават форма на вятъра. Темите включват жега, суша, безплодие, липса на уют и дълбочина на размисъл. Всичко в неговото творчество носи толкова силна библейска атмосфера, че самият образ на поета от портретите започва да наподобява пророк.