Вечер в страната на спомените Т.2

Две свещи, които горят, и букет с рози...
... От нашия дъх се вдига синкав дим,
сенки по стените играят в странни форми,
повтаряйки ритъма на нашето движение...

Навън бушува буря, клоните на стария бряст
удрят стъклата с ярост.
Чувствам как ме завладява „старата”, позната
явно съживена страст от миналото...

Старият будилник тромаво удря
времето бърза да бъде уловено -
мълния внезапно разсича нощта
и ни осветява с небесен огън…

Ураганът ни обгръща, моментът е близо
да ни изстреля на безимен връх...
Трептящият звук от него звучи като кресчендо,
резонирайки със забързания ни дъх,

защото там горе въздухът не достига
и дишането става трудно;
от ветровете свещите трепкат,
но пламъкът им се разгаря неочаквано…

Из книгата.