На път към деня

Тази книга е посветена на „всички ловци на светлина“, както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са включени трийсет произведения, написани в продължение на малко повече от три десетилетия. Читателят може да я разгърне подобно на фотоалбум, а много от нас несъзнателно преминават с ръка по подредените изображения. Може би това се дължи на факта, че с леки усещания в пръстите миналото сякаш оживява и времето странно се обединява – като пясъчен часовник, който съдържа частици от нашите дни. За читателя е приятно, че текстовете не са дълги и могат да бъдат прочетени "като вятър" - така описва Платон тези разговори за „фини въпроси“, които философията добросърдечно поставя.

Не следвайки хронологичния ред, структурата на текстовете обхваща три основни теми: приказките, историята на идеите и големите концепции. Но най-силната връзка между тях е една непреодолима нагласа – простото желание всеки ден да видим дневната светлина. Философията - което ни учат Платон и Ортега-и-Гасет - представлява копнеж към светлината; когато отворим очи, ние търсим смисъл. Истински смисъл – неподправен и утвърдителен за живота. Всеки един от нас може с Епиктет да каже: „Аз не съм вечност, а човек — част от всичкото, както часът е част от деня.“

Сборниците текстове тук нямат амбицията за нищо друго освен просто да останат по пътя към новия ден.
Лидия Пенкова