Заветът на Медея

Красен Камбуров е важна фигура в българската литература, която сякаш е умишлено игнорирана от повърхностните почитатели на книжната култура. Въпреки това, или може би точно поради този факт, в настоящия си роман той ни насочва към все още съществуващите читателски поколения, които са далеч от масовата безвкусица. Използвайки формата на писма между Сенека и Луцилий, стилът е интимен и страстен, често обогатен с философски размисли на остаряващия Сенека. Тази структура позволява не само динамичен монолог, но и диалози между главните герои на различни светогледни нива. Авторът прилага композиционния принцип "летящ кораб", който включва както митични, така и реални персонажи. Романът не предлага готови отговори; вместо това задава въпроси – много от тях актуални за днешния ден и бъдещето. Камбуров предоставя напълно основателни възможности на читателите да се развиват в собственото си психологическо пространство чрез допълнителното и предимно съвременно развитие на сюжета и идеите.