Книжовните богатства в Националния исторически музей

Колекцията от ръкописи и печатни книги в Националния исторически музей (НИМ) е истинско богатство, което представя писмените традиции и изящно изработени кодекси. В музея се намират 45 славянски ръкописа и фрагменти, създадени между ХІІІ и ХІХ век, 4 гръцки – от ХІІ до ХІХ век, 7 арабски – от ХVІІІ до ХІХ век, османо-турски документи от XIX век и значителен брой старопечатни книги на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски и италиански.

Особено внимание заслужава колекцията с ръкописна и печатна литература на българските католици на български език с латиница. Сбирката включва над 50 еврейски ръкописа и печатни произведения. По този начин НИМ предлага обширен поглед върху писмените традиции в културната история на човечеството като разказва за развитието на книгата от Средновековието през Ренесанса до съвременността.

Сред славянските ръкописи най-висока стойност има Боянската псалтирка, написана на пергамент през XIII век. Този текст не само че представлява ранната стара българска редакция на псалтира, но притежава интересна история - намерена е зазидана в южната стена на Боянската църква по време на реставрационните работи.

Зазиждането на книги в стените при строежи било широкоразпространена практика в Средновековието; вярвало се е че те ще защитят сградата благодарение съдържащото се боговдъхновение. От XIV век са запазени четири ръкописа и един фрагмент; сред тях особено любопитен е Панигирикът от средата на XIV века с преписи от Климент Охридски и Йоан Екзарх.

От XIV век произлиза още преписът "Историческа палея", който преразказва Библията частично с апокрифни добавки. Фрагменти от него могат да бъдат намерени Архива на Македонската Академия науките.

Изборният апостол отпреди XV века впечатлява със своята украса и калиграфия; вероятно той е направен в Търново. Тези ранни ръчнописани материали утвърдиха НИМ като важно хранилище за ценности предвид малкия брой оцелели творби датиращи обратно към тези времена.

По-към късния период свидетелстват украсените псалтири свързани със сборището около селото Аджар (дн. Свежен), активно през края XVII-XVIII века. Музеят пази автографи относно Софроний Врачански , неговият учител Милко Котленский както реплики „История Славянобългарска“ написана от Паисий Хилендарский която вдихнала живот у Българското възраждане . Даскал Тодор Пирдопский оставил три свои шедьоври .

Възрожденските ни грешници имат свое място: например хрониката преведена непосредствено пред входа устремила напред времевия поток вплитаща саму себе си във историографията касаеща цар Самуил . Арабските текстове съдържат примери като кораническите послания комбинирани религиозните интерпретации .

Старопечатните заглавия минават под светлината отражаваща международната музейна практика; подобряването им помага задълбочаването идентичността под чуждо управление.. Пример са книгопродуктиистките образци извлечението насочвайки живота покрай кириличното книгоиздаване именно чрез церемониални томове повдигнали многостраничне сметки днес изложим целево дело

Специално отбелязване заслужават редките глаголически издания доказателства все пак продължаване употреба та азбука почти чак края XVIII века .

Представленият материал предоставя индивидуализиращи описания иллюстрации определящи значими трудове , които освещаваме ежедневно тук."