Тайните служби през Втората световна война, ч.1

Досега не е публикувана съвременна книга, която да разглежда Втората световна война в Европа през призмата на разузнавателните служби. Настоящото издание прави първата крачка в тази посока, но е очевидно, че ще остане непълно - тъй като основната природа на тайните служби е да крият своите методи, ресурси и персонал. Това важи особено за шпионажа. Съществува обаче и друг аспект – научното проучване и анализът на врага, с което се занимава книгата, стремейки се да отговори на ключовия въпрос относно ефективността на тайните служби по време на конфликта. Каква роля играе шпионажът? По време на бойните действия ли той представлява основния канал за придобиване на информация? На тези въпроси книгата предоставя отрицателен отговор.

Между 1939 и 1945 г., по времето на Втората световна война, главният акцент при тайното събиране на данни лежеше върху службата известна у германците като lс (която се управлявала от генерал-щабен офицер), а западните съюзници я наричали G2 – името под което продължава да бъде позната днес. След решителната фаза след 1943 г., ролята на шпионите значително намалява до почти нулева след 1944 г., както показва последният раздел от настоящото произведение. Този раздел представлява също така кулминацията от опита натрупан от автора във висшите командвания.

Необходимо беше известно време за оценяване и критично осветление на историческите факти. За допълнение към анализа бяха използвани посочени източници литература с оглед военния опит.

Авторът не работил директно за „тайни служби" в традиционния смисъл или за Абвера под ръководството на адмирал Канарис; вместо това преминал обучение и после бил назначен в отдела по външно разузнаване в армейско командване. От 1941 до 1944 година той бил изпратен към различни оперативни звена свързани със свои lс - генерал-щабни офицери, получавайки необходимия поглед върху ситуацията както Изток, така и Запад.

След 1941 г., авторът добил достъп до строго секретни резултати от разузнавателната дейност които били запазвани внимателно с цел защита „безопасността” им. Дори след края войната много информация оставаше недостъпна или частична във военното наследство.

Книжката цели да запълни празнотите доколкото е възможно; някои аспекти остават представени новоизградени пред читателя.
Как точно са се набавяли секретните сведения непосредствено преди конфликтa? Кои институции носели задачата? Само класическият шпионаж ли стоял зад тях? Основното постижение само ли било дело единствено абверските структури?

На тези въпроси предлага решения текущото изследване без дълбочинно разглеждане самостоятелността ни връзка с Абвера – неговата история вече е известна и трагична сама по себе си.
Тук ще бъдат обсъждани не само немските тайни агенции но още множество европейски организации начиная от далечната 1937 година насам – откривайки интересные моменти противоречащи клишираните образци.
Вместо сериозността типична повечето спийонски истории тук възникват комични ситуации наподобяващи бурлески достойстващи специално внимание: игривост чрез радиопредавания често водеща заблуждение противника или самият срещу него."