Българските общности в Чехия и Словакия: Минало и настояще

Изследването на историята и културата на българските етнически общности, независимо от местоположението им в чужбина, е безспорно важно и допринася за разширяване на познанията относно идентичността на българския народ.

Първите българи, които се заселват в Прага, са студенти, тръгнали да учат там още през първата половина на XIX век. Скоро след пристигането си те започват активно да организират своя социален живот. През 1863 година в Прага е основано тайното сдружение „Побратим", а през октомври 1880 г. същото място става дом и на дружеството „Българска седянка" за българските студенти.

Пред Втората световна война и по време на германската окупация (от 15 март 1939 г.) колонията от българи в Чехия и Словакия вече включва значителни групи градинари. Първоначално те идват след Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война; други пристигат между 1928-1929 г., когато България преминава през икономическа криза. Повечето градинари произхождат от Северна България - области като Велико Търново, Русе, Габрово и Ловеч – принудени да търсят работа извън страната.

След като достигнат Братислава, много от тях остават да работят основно около този град или в близките големи населени места. Останалите се разделят между две посоки: една част заминават за Австрия с цел Германия; другата част пътува към Чехия и Моравия.

В по-големите чехословашки градове като Прага, Бърно и Братислава тези мигранти образуват градинарски дружества със занаятчийски характер с основната задача да защитават техните професионални интереси. През 1951 година обаче всички български градинарски организации в Чехословакия са закрити и интегрирани в културно-просветната асоциация „Г. Димитров", която е създадена през 1948 г., имаща клонове във всяко населено място с по-сериозно присъствие на българи…