Митът за Одисей

Моята концепция за „Митът за Одисей“, която разработих в края на 70-те години, произтича от личния ми страх пред предстоящия разпад и дезинтеграцията на социалните и ценностни структури. Това беше период, когато се чувствах като свидетел на връщането към първоначалното варварство. Идеята ми бе подложена на силна критика и присмех. Станах свидетел как студенти (подобно на съвременните бодигардове на моите противници) бяха готови да ме нападнат физически заради моите ретроградни възгледи. Надявам се те да бъдат простени, стига сега да знаят какво трябва да правят.

„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“ е най-субективната книга, която съм написал досега и вероятно ще напиша в бъдеще. Тя представлява изповед по повод наближаващата ми петдесета годишнина – важен момент в живота на всеки човек. Помните ли? На петдесет години Одисей започва своето завръщане, а Дон Кихот тръгва по рицарските си приключения. Очаквах бурята, но не предполагах колко сериозна ще бъде тя. Само аз знам за повече от две хиляди страници аргументи "за" и "против" тези есета, които самите те са само 150 страници. В духа на един западен колега, ако достигна някакъв значим юбилей, бих искал той да бъде отпразнуван чрез публикуване на три или четири тома с писания против мен – това би било по-ценено от самата ми работа!

Не желая да звуча нескромно, но смятам, че скоро тази книга и свързаните с нея полемики ще получат адекватна оценка. Цветан Тодоров преведе част от моята творба във своето списание в Париж и чух, че тя е привлякла вниманието на интелектуалци от Запада още тогава. Убеден съм, че след преодоляване на повърхностния нихилизъм относно всичко случило се през времето на тоталитаризма настъпва моментът и за тази книга.
Тончо Жечев
Болки от текущото , Летописи , 1995 г .