Овньо льо вакал, каматан...

Признавам, че в тази книга се усеща носталгия, тъй като тя напомня за времето, което Николай Хайтов описва с думите: "Овчарството беше красиво понятие, а овчарлъкът - почтена дейност. Но това е било някога!" Моето възприемане на всичко /или почти всичко/ написано за развитието и упадъка на подвижното овцевъдство в Родопите се отнася именно до това "някога". Книгата не следва строга структура – понякога черпя информация от едно място, друг път – от друго. С много старание събрах този поток от думи и го доведох до края. Самият аз не знам как успях да комбинирам митология с история, етнография с фолклор, народопсихология с мемоари и художествена литература с документални текстове. За мен върховото постижение в тази разнообразна смесица е нашата родова хроника на фона на славните времена на родопските кехаи. /Тодор Коруев/