Умерена облачност и други стихотворения

Все повече се заплитам в собствените си страхове. Всеки ден ми е все по-трудно – като кокошка с вързани крака, готова за продажба. Жена ми е до мен и тя преживява същото. Ние сме добри един към друг, отстъпчиви, но лъжата ни расте със своя розова яка, държи се добре и не ни излага. Тя само преди ден се появи на бял свят и вече навлиза в пубертета.

През вечерта треперим от всякакви тревоги. Но нашата лъжа не просто стои безучастна; тя ме наблюдава подло, наднича в банята докато съм под душа. Вече осъзнавам какво ще последва! Подготвям се – спорт, диети; свободен и млад, но натрупал опит.

Каква любов? Лъжа след лъжа! Дали смешението на лъжите е грях? Потомството ни гъмжи от тях – така сме притеснени! Настъпвам крак или ухо, а те сякаш само умножават броя си като амеби - много по-бързо дори.

Те изпълзяват и падат от тавана направо в моята чиния... О Боже, това ли е канибализъм? Жената ми поглъща всичко със затворени очи. Но дали наистина е тя? Диша толкова странно; ноздрите ѝ и горната устна трептят особено близо...

Ще спя отделно тази нощ и ще подпра вратата с живота си - присъдата ми за доживотен живот с леглото ни! Лъжата ме коригира сама по себе си, а влажните ѝ ръце ме притискат силно в последния мъчителен захват.