Жив огън

Изведнъж се озовавам в удивление: как е възможно да летя по този начин, да дишам - извън всяка атмосфера? Да мисля!
Но аз съм тук, разсъждавам и живея - повече от всякога, колкото и странно да звучи.
Преодолявам пространството. Огнената сфера - моята родна планета Земя - постепенно намалява, превръща се в ярка точка, която изчезва пред погледа ми.
Като че ли нямам физическо тяло; в същото време обаче "разпилявам" себе си из пространството и придобивам космически размери. Движа се с невероятна скорост като огромен облак.
Напускам слънчевата система; около мен преминават планети, звезди и цели галактики. И не просто покрай мен, а през мен – чувствам как нараствам все повече, обхващайки всичко около себе си.
Извиквам с пълна сила:
- Аз съм Той!... Аз съм Той!... АЗ СЪМ ТОЙ!...
С напълно ясното осъзнаване на своята божествена природа и безкрайна мощ осъзнавам единството си с Него – Единственият – както и с Космоса – нашето творение. Във всемира има жива светлина и пулсираща материя, където всеки атом е подреден според една воля, един ритъм и един закон – благославящи животворната сила навсякъде...