Жизнен опит. Избрани страници от книга на познанието

Орехотрошачка
Какви изтънчени времена сме достигнали!
Да чупим орехи със зъби вече не е на дневен ред.
Дори камъкът не заема мястото си,
изглежда, инструментът, с който в детството трошахме орехи,
е остарял и ненужен.
На негово място дойде хитрата играчка —
орехотрошачката,
приятелка на капризни съпруги.
Когато става въпрос за кестени в горящото огнище,
всеки протяга ръка към чуждото богатство.
Обмислените и хладни ходове се насочват
към всяко невинно тайна.
Ох, всичко стана толкова сложно
и подло — пълзят около мен паяци на състраданието;
моята безпомощна сълза
заплитат в мрежите си.
С лисици крачки слуховете ме дебнат
край изворчето на признанията.
Не смея да разсипя смеха си —
толкова открито и звънливо лакомство
за завистливите погледи!
Какво? Да се скрия злорадо в черупката?
— Душата ми е жива, гола и уязвима
като дете във водата.