Арената пред теб. Избрани разкази

Вари се наежи, наподобявайки котка, и изглеждаше сякаш е готов за бой. Мори също се подразни и си помисли какво точно желае този дребосък - вероятно тежеше около петдесет килограма; щеше да го смаже като пешка на шахматната дъска. За него изобщо не беше нужно. Вари отново замахна с юмрук, а Мори бързо блокира удара му и със силен удар в челюстта повали мъжа. Точно тогава плешивият охранител пристигна и без да ги остави да реагират, ги изблъска на плаца посред арената. "Хайде, тук покажете сила," каза той с ясна доза сарказъм и ги остави сами. На откритото място слънцето ги заслепяваше; Мори втренчено гледаше Вари и попита какво ще правят след това, докато огледа обстановката – забеляза оживление край жълтата каравана, където залагат на тях; потръпваща мисъл му премина през ума: един от нас може би няма да излезе жив оттук. Вари не му отговори и зае нападателна позиция – "Какъв глупак!" извика му Мори, "Наясно ли си какви действия предприемаш? Заради онези?" "Ще те убия!" просъска Вари с объркан умисъл и се нахвърли към другия. Мори инстинктивно стана настрани; в стремежа си Вари падна върху пясъка. Без колебание Мори сложи обувката си номер четирийсет и трети на врата му и натисна веднъж. Не успя да чуе дали шийните прешлени хрущяха или не сред шума около тях.