Теории за психичното развитие в психоанализата

В произведението се разглежда значението на психоанализата за осмислянето на психичното развитие на индивида в процеса на онтогенезата. Психоаналитичният подход изследва несъзнаваните психични механизми, които включват основно впечатления от ранното детство. Чрез този метод можем да направим заключения относно влиянието на предишния опит върху настоящите преживявания и поведение на човека. Заради това въпросите, свързани с развитието, винаги са били от особено значение за психоанализата.

Психоаналитичният метод акцентира върху вътрешния, субективен свят. Само през последните десетилетия бяха разработени теоретични модели, които съчетават данни от психоанализата с информация, получена чрез различни изследователски техники. Тези нови методи не бяха известни по времето когато Фройд формулира първата си теория за развитието (теорията за фазите на либидото), а именно: детска анализа, директно наблюдение над деца, дългосрочни проучвания и лабораторни експерименти, както и данните от сродни области като детската психология, когнитивната психологија и изследванията върху развитието на централната нервна система.

В книгата се представят както класическите теории за развитие – основани главно на психоанализа – така и съвременните интегративни теории. Тъй като тя е насочена към българските читатели и отчита почти пълната липса на литература по темата у нас, наред с приноса на отделните изследователи по въпросите свързани с развитието се анализира и спецификата им в теоретичен аспект. Разгледани са позициите четирите основополагающи теории в сферата на психоанализата: тези относно нагоните, егото, обектните отношения и Аз-а.

Книжното съдържание е предназначено за читатели със задълбочени познания по теорията на психоанализата; то може да бъде полезно както за специалисти - психологици или psychiatri , така и за студенти от сходни дисциплини или други специалности желаещи да разширят знанията си в тази област.