Последните /поети от 80-те години/

Конкурс за банер на 24 май
„Последните“ поети от 80-те години в антология
18 юни, 2010 г. от mislidumi · 1 коментар

Антологията „Последните“ включва стихотворения, написани през 80-те години на миналия век от дванадесет български поети, свързани помежду си чрез лична приятелска и литературна връзка. Всички те са родени след смъртта на Сталин (5 март 1953) и започват да публикуват произведенията си в последното десетилетие преди падането на комунизма. Двама от тях вече не са сред живите, докато останалите продължават да творят.

Сред авторите се намират Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957 –2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов(1961) и Данила Стоянова(1962 –1984).

Владимир Левчев, един от участниците в антологията, споделя причината за съставянето й, критериите при избора и какво обединява или разделя тези дванадесет души.

„Предговорът е написан от Иван Теофилов, с когото работехме заедно в “Народна култура”. Той бе първият, който публикува младите тогава таланти като Едвин, Ани и другите в списание “Пламък”. Аз също бях относително млад; ние с Жоро Рупчев и няколко други вече имахме издадени книги. В онези времена писах статия под заглавие “Поети без книги и книги без поети” във “Пламък”, където споменавам талантливи млади хора, които не успяват да публикуват свои сборници заради отказа на държавните издателства.

Данила почина само на 22 години през 1984 г., а книгата й беше издадена чак през 1989 г. Тя бе много даровита поетеса но не стана известна посмъртно както Петя Дубарова.

През същата година дебютираха с първите си книги Ани Илков, Едвин Сугарев ,Илко Димитров ,Борис Роканов ,Кирил Мерджански . Започнахме нелегално да издаваме списания „Глас“ и „Мост“, което доведе до моето уволнение от работа след множество проблеми със закона; разбира се затова ме наказаха не толкова заради литературата - а защото заниманията ни покриваха политически теми .

След това основахме "Литературен вестник", където поканихме новоизгряващи автори като Георги Господинов и Йордан Ефтимов. Аз редактирах множество първи книжки на млади писатели чрез "Свободно поетично общество". След време заминах за Америка през '94-та година .

Не сме единствените добри поети от времето си; нашата група е свързана освен с личната дружба още с литературни проекти.

Основният критерий при селекцията освен близостто между нас беше фактическото условие: всички сме родени след смъртта на Сталин през ‘53-а годината. Не взехме под внимание по-възрастни наши познати като Иван Методиев или Георги Борисов.
Друг важен фактор е фактът че кариерата ни стартира именно през осемдесетте години - т.е.nas sa poslednite poeti predi pada na komunizma

Наистина най-младият сред нас е Боби Роканов; той всъщност е роден през ‘62г., а Данила идва малко пред него.Другари ми казали веднъж че сме изгубено поколение понеже никога нямаше официално признание към нас."

Владимир Левчев ,17 юли