Болна Роза

Готически елемент присъства в автографите на "Черни сонети", които са пропити от настроението на Болна роза, пронизващо цялото произведение.

Литературно-критическо изследване

Книгата на Владимир Воронски "Болна роза" предлага няколко класически творби от английската литература чрез уникален авангардистки критичен подход, разработен от автора. За разлика от стандартните критически текстове, този критически етюд не си поставя за цел да предложи конкретна метатекстова концепция за дадено художествено произведение, а вместо това цели да създаде или предаде определено настроение на читателите си. Настроението, което книгата представя, е именно настроението на Болна роза. Текстовете включени в нея (като „Болната роза“ на Уилям Блейк и „Вранът“ на Едгар Алън По; последният без достатъчна сериозност към етническата принадлежност), както и произведенията като “On the Medusa of Leonardo da Vinci in the Florentine Gallery” от Пърси Шели и вампирската поема “Ламия” от Джон Кийтс, както и мрачната трагедия “Макбет” на Шекспир – са подбрани и структурирани напълно субективно, избягвайки литературно-историческите и литературоведските принципи, които нямат търсената импресионистична логика.

Книгата "Болна роза" впечатлява със свободата, с която Владимир Воронски изгражда необходимите семантични класове за тезисите си (понятия взети от съвременните обектнопараметрични езици) относно разглежданите художествени текстове. Тези текстове задължително съдържат основополагающи компоненти за всяка литература - каквито са древногръцките и древноримските поети (Пиндар, Сафо, Омир, Овидий). Специално място в структурата на "Болната роза" заемaт Сонетите на Шекспир и „Изгубеният рай“ на Милтън; без тях всяко изследване върху английската литература би било крайно недостатъчно.