Двете смърти на страшния вълк

Започнах да работя по нея, когато бях на малко над двадесет години – тъкмо завършил Софийския университет. Завърших текста около четиридесетата си година, натрупал вече опит като редактор в Българска кинохроника и след това като секретар в различни столични издания. Бях близо до публикуването ѝ през 1984 г. от издателство "Народна младеж", което имаше поредица за дебютни книги на млади автори, но нещо попречи на този процес. Защото... съдбата знае какво прави! Ако беше излязла тогава, щеше да остане само един разширен фейлетон за “бай Тошовата епоха”, а след промяната в края на ХХ век у нас сюжетът отново оживя в мен и сякаш намери своето истинско жанрово измерение за подходящото време. Страшно много усилия вложих – чак до шейсетака ми! И сега, когато тази дългоочаквана книга най-накрая се появява пред читателите, си мисля и за това как както е била "зачената" с късмета да се роди, така дано с него и да бъде посрещната...
Христо Джелебов