Да се чете след смъртта ми...

В тази книга е поместен дневникът на Бойка Вапцарова, който тя води в продължение на почти 30 години, както и кореспонденция с нея, различни документи, статии и интервюта. Някои може да намерят за странно, че животът й е бил разтърсван от една скрита драма през годините. Първият път тя се озовава "на съд" заради подозренията на самозвани и ограничени „моралисти". Вторият случай идва от абсурдните коментари на фалшиви „близки" и „роднини", чиито изказвания все още могат да бъдат открити в различни печатни медии и онлайн. Третият момент произтича от "уликите" на местните псевдодемократи и "преоценители" на Вапцаров, които не са по-различни от тоталитарните идеолози.

Често в живота се случва така, че този самопровъзгласил се "съд" ограничава гласовете на хората с деликатна натура и ранимост. Те биват лишавани от правото си да защитят себе си срещу клевети и обиди, отправяни към тях от запалените пазители на псевдоморалността. Приживе това право им е отказано по един неписан закон; след смъртта обаче никой не може да го вземе обратно.