Бели грехове

Спомняш ли си нашата първа целувка, Гоги? В момента, в който сядам да разкажа за нашата необичайна и тъжна история, тя ми изниква в съзнанието. Измина доста време от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха – и ти също. Но такъв е животът: за някои той е благословия, а за други – по-малко радостен.

Моят живот е изпълнен с чудати случки още от самото начало. Родителите ми били студенти; майка ми решила да се свърже с баща ми, а той бил слаб характер и просто приел положението. Баща ми никога не ме обичаше; нито веднъж не усетих неговата бащина привързаност. И с майката беше почти същото… Един ден преди да попадна зад решетките, сключих брак. След като излязох от затвора, веднага се разведох. През 2005 г. пак бях арестуван! Бившата ми подала жалба на следователя и твърдяла, че съм признал убийството на майка си!!! На базата на думите й построиха обвинение без никакви доказателства.

Прекарах двадесет и седем месеца в истински ад! Тринадесет месеца живях сред осъдените на смърт или доживотен затвор - надяваха се да ме пречупят! Но успях да устоя… и в крайна сметка бях оправдан!

Един ден ме извикаха в Първо районно управление за подписване на протокол от социалната служба. Забраниха ми всякакъв контакт с теб. Отново получих предателство от твоя страна, Гоги. Дадох ти всичко онова, което един мъж на моята възраст може да предложи! Защо тогава тази омраза към мен?

И въпреки болката и обидата, въпреки всички твоји предателства аз все още те обичам, Гоги.
Може би действително съм луд...