Бране на диви пчели

Прозата на Мюмюн Тахир притежава ключово качество – тя привлича читателя не толкова с сюжета, колкото с драмата на това, което не се случва на героите. В отношенията им присъства недоизказаност, наситена с меланхолия и антилогичност, както и смътни предчувствия за живота им. На фона на уязвимата любов, която ги разтърсва, битовите детайли остават почти незабележими. Разказите в новия сборник "Бране на диви пчели" нямат единна текстова структура (сред тях има дори чисти есета), но независимо дали описва обикновени хора от родопските селца или живота в големия град, М. Тахир успява да създаде у читателя усещане за култура на духа и възможността да разпознае собственото си отражение чрез неговите герои. - Анжела Димчева