Пламък на вятъра. Антология на латиноамериканската поезия

През 1964 година, когато за пръв път напусках Куба, Николас Гийен ми подари красив бележник с кожена подвързия, който изглеждаше като луксозна книга. Но той ми каза на сбогуване, че за да стане истинска книга, трябва да го запълня с нещо. От тогава почти пет десетилетия аз именно това правя - попълвам този бележник със записки от Америка в надеждата един ден да се превърне в книга. Процесът на писане е труден за мен, тъй като не мога да изразявам себе си силно. Въпреки това успявам да чуя зововете на кондора дори и далеч от него. Чух гласовете на цяла Америка – от майте и инките до чернокожите и индианците, както и португалци и испанци. Видях величествените руини на Мачу Пикчу и Чи-чен-ица; обиколих пампата и архипелазите. Сега моят бележник е изпълнен не толкова с мои текстове, колкото със стихотворенията на американски поети, които превеждам към нашата азбука като мравка носеща храна у дома си. Когато споменавам "превод", имам предвид основното значение - пренасям написаното от американските поети в българския език. Това е викът, който ме следва; някога беше плавен разговор, а сега звучи като свистене от крилете на кондора.
Никола Инджов