Опитомяване на революцията

Селяните от всяка махала редовно се сменяха в грижата за козите, които водеха на паша. През пролетта на 1987 година, докато моят съсед пасеше стадото си, майка му почина. Отидох при него и предложих да се погрижа за животните, така че той да може да организира погребението. След един изключително изморителен ден успях да върна всичките кози по домовете им и не споделих с никого колко притеснен бях да не ги изгубя (броих ги поне сто пъти). Тази ситуация убеди местните жители в моята загриженост и способността ми да бъда полезен, вместо само "да си причинявам главоболие с всички тези книги", както беше казал един познат.

След като семейството на младоженеца приключи с поднасянето на даровете, настъпи кратка пауза. Помислих си, че церемонията е завършила, но всъщност всички се подготвяха за представянето на подаръците от булчината майка. Бройката им бе впечатляваща. Въпреки че бях запознат със научни проучвания относно зестрата в Южна и Източна Европа, осъзнах, че правя сравнение с традициите при канадските индианци квакиутл. Имаше няколко големи килима и много тежки одеяла и кувертюри; запасът от спално бельо би могъл да задоволи нуждите им за два живота.

Селяните преживели най-тежките моменти под комунистическия режим вече бяха намалили влиянието на партията до степен тя през 1988 година да бъде повече досадна отколкото страшна - поне за тях самите. Те определено усещаха ограниченията наложени от системата, но след четиридесет години ежедневни усилия по нейното опитомяване не желаеха нова система – дори ако тя можеше да бъде още по-малко приспособима към техните нужди... По странно стечение на обстоятелствата социализмът стана по-толерантен точно когато започнаше също така значително да губи своята жизнеспособност...