Етюди по народопсихология на българина

Не може да се изучава един народ без уважение, тъй като той не е просто животно. Въпреки това, основаването на изследването върху такова уважение би било голяма заблуда. Това ни въвежда в сантиментална последователност, която не представлява истинска народопсихология, а идеализация. Джовани Джентиле предупреждава за илюзията при обективното разглеждане на субекта. Затова е от съществено значение в кой исторически период извършваме анализ на поведението на народа, тъй като определени тенденции стават видими именно тогава. Никога няма да можем да възприемем българския народ през погледа на Вазов; неговите произведения - „Хубава си татковино“ и „Език свещен на моите деди“ - изразяват конкретни аспекти от поведението му в специфичен контекст и време. Например, когато Аспарух преминава Дунава със своето племе, то е момент с проявление на качества, които исторически са уникални и неповторими. Но тези черти не могат да бъдат считани за вечни характеристики на народа. Когато днес се опитваме да проучим българската психика, трудно можем да открием положителни черти – липсват масови прояви на достойнство или убеденост у хората. Вместо това наблюдаваме значителна адаптация и консуматорско поведение от утопичен характер; то остава психологическо явление без реализация в материалния свят…