Философия и език
Издателство: | УИ"Св.Кирил и Методий" |
Брой страници: | 224 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-10-27 |
ISBN: | 9545244119 |
SKU: | 04566520019 |
Размери: | 20x14 |
Тегло: | 249 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 8 лв. |
Езикът е неразривна част от нашето съществуване и обкръжение, в което взаимодействаме с другите. Чрез него придобиваме знания и бързо достигаме до всяка точка на света, изразявайки своите мисли, чувства и опит, който предаваме на бъдещите поколения. Езикът представлява обективна реалност, която трудно може да се променя по желание на отделни хора. Всеки път когато разглеждаме неговите особености – независимо дали теоретично или в ежедневието – естествено възникват въпроси извън обсега на специализираните науки за езика. Какво е значението на думите и фразите? Какво определя истинността на твърденията? Какви знания са необходими, за да усвоим даден език? Защо хората използват езика? Как протича развитието му и какви фактори го влияят? По какъв начин комуникираме помежду си? Как функционират езиковите символи? Тези запитвания имат философска природа поради тяхната универсалност. Необходимо е да се изградят теоретични модели на езика, които да описват основните му характеристики. Отговорът изисква разглеждане на отношенията между езика и реалността.
Философията постепенно открива автентичното поле за своя професионален напредък чрез изучаването на езика. Тя не е абстрактно занимание, основано единствено на спекулации; напротив – езикът е конкретен инструмент чрез който можем ясно да формулираме всеки важен въпрос. Не всички философски проблеми касаят директно самия език, но много от тях могат да бъдат решени посредством него.
Изследването на философските аспекти на языка търси пресечни точки с различни области като лингвистика, когнитивна психология и изкуствен интелект. Интердисциплинарният подход към резултатите явно преодолява границата между науката и философията: философията не цели да присвои теми от други дисциплини; вместо това предлага нов поглед върху вече поставени въпроси.
Тази перспектива също така привлича интереса и у нефилософски настроеното общество; често тя буди любопитството им към дълбочината й - макар че остава главно територия само за философската размисъл относно неизменните екзистенциални теми свързани с говорния акт.
.
.