Апология на българското

Писането за проф. Александър Балабанов изглежда лесно, тъй като той е оставил много информация в своите спомени, есета и фейлетони, както и в научните си произведения. Неговите преводи създават усещане, че античните автори и немските класици сякаш са писали на български език. Когато му се налагало да пише на друг език, той го правел директно без предварителна чернова на български. Днес обаче, когато се опитваме да разгледаме неговото творчество на чужди езици, сме принудени да разчитаме на преводачи.

При срещата с неговите книги и спомени осъзнаваме колко трудно е всъщност да напишем нещо ново и автентично за него. Той самият описва живота си само с няколко думи в стихотворната автобиография. За този забележителен българин често трябва да прибягваме до справочниците с фактическа информация; трудно можем да намерим подходящи думи без изобилие от епитети от богатия ни език. По време на живота му многобройни анекдоти за него продължаваха да циркулират дори през моето студентство.

Сборникът със спомени за проф. Балабанов и Симеон Радев бе рядък случай в нашето книгоиздаване - все още не можем точно да кажем кой от двамата беше по-привлекателен при продажбата ѝ за кратки срокове, което не беше типично за подобни издания от представителната поредица спомени за съвременници на българските творци.

Ако прегледате дневниците и спомените на Кирил Христов ще видите какво противоречие предизвикваше у него гологлавият присмехулник – П.П. Славейков или Ал.Балабанов; именно там личат остротата му във "запалените стрели". Често перото на Балабанов му носело проблеми; егоизмът му при защита на собственото мнение в печатни медии множество пъти обединявал критиците срещу него така че правилно би било той самият възкликнал „аз съм най-мразеният човек в България“, както твърдял главният му опонент Кирил Христов.

Днешното поколение осъзнава липсата на този велик творец половин век след смъртта му – такъв интелектуалец като Балабанов щеше да бъде гордост за всяка страна! Времето ни не успя да роди подобни умове: единствено с бутилка винце можеше вдъхновено дори Гьоте "Фауст" успешно da преведе! И разбира се „Фауст“ не е единственият шедьовър сред преводната работа пред голямния Вазов който открито хвалел талантливия трансформатор Античността!

За написването върху Балабанов трябва задължително любов към темата и познания - иначе рискуваме просто никакви резултати! Творчеството му провокира читателя отново да открие забравените класики между нас; то играе ролята подобна копривщенските нощи които крият шедьоври като "Записки" Захари Стоянов.