Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
звучат
мобилни телефони,
слънцето, подобно на чиновник,
постепенно се спуска към залез.
Докато аз размишлявам,
че безкрайността
е всъщност съставена
от такива кратки дни.
Сутринта
прозвучаха пролетни капчици,
по обяд
се появиха летни бурички,
а сега в душата ми е есен
и младият кестен насреща
ми прави закачка
с едно-единствено
листо.