Послеписът на Харт

В "Империята на правото" Роналд Дуоркин представя нова и сложна теория за правото, която нарича "правото като интегритет". По-радикалното му твърдение е, че предходните философи в областта на правото не само грешат относно същността на самото право, но и се заблуждават по отношение на основите на философията на правото или юриспруденцията. Основните му идеи за юриспруденцията могат да бъдат обобщени в три ключови тези. Първо, той смята, че юриспруденцията е интерпретативна: целта й е да разкрие основните характеристики и структура на юридическата практика. Второ, философията на правото не може просто да бъде семантично описание на термина "право", тъй като според него философите не успяват да разработят успешни семантични теории за него. Трето, той подчертава, че философията на правото представлява важна част от процеса по съдебно решаване и играе роля при всяко съдебно решение.

От трите формулировки най-въздействаща изглежда първата теза – тя поставя под въпрос възприемането й като иновация спрямо мнението на много съвременни философи по право. Интерпретацията означава обяснение на значението; затова много от тях вярват, че дават ясност относно основополагаещите черти в практиките по право и техните взаимоотношения с други социални структури и морални норми.