Тодор Генов: Литературна анкета

В своите мемоарни творби редакторът на вестник „Вик“, който пое публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя много от преживяванията си. Въпреки че е над осемдесет години, писателят все още притежава жизненост и ентусиазъм, които придават специфичен нюанс на възприятията му за света – както миналото, така и настоящето. Опитах се да събера материалите в книга и питах в Института за българска литература към БАН дали биха я публикували в серията „Литературни анкети“. Те ми отговориха, че Тодор Генов не фигурира сред одобрените автори за анкетиране. Любен Бумбалов, който тогава играеше важна роля в издателството, също се опита да ми помогне, но без успех. Направих опити да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти като член на редколегията и директор по култура във влиятелното „Работническо дело“, но не успях. След това заминах за Прага като кореспондент и книгата остана непубликувана.

Сега обаче литературната и журналистическата сфера сякаш са забравили редактора на „Вик“ в този период с нови интерпретации. Списание „Везни“ публикува откъси от малко известния ръкопис и Иван Гранитски ме насърчи с увереността си, че читателите ще открият интересни факти там; освен това те могат да бъдат ценни за историята на литературата и журналистиката. Затова решавам смело да представя анкетата пред публика.

И дано чичо Тодор ми прости! Чувам как гласът му звучи: „Драги Коруев, какво направи ти? Защо ме забрави?“ Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев със сигурност.
Тодор Коруев