Дневник 1966-1998 г./ Т.2

Настоящото издание представлява ценен исторически документ, в който се съчетават различни литературни жанрове – автобиография, история и документация. Публикацията на дневници от общественици и политици е рядкост както в България, така и по света; през последния век броят им у нас едва ли надхвърля десетина. Още по-необичайно е да намерим човек, който едновременно е водил дневник и е написал своето животоописание. В последните години най-голям интерес предизвикаха дневниците на политиците Б. Филов и Г. Димитров, но те не съдържат значително повествование и коментарите са фрагментарни – само специалисти могат да проследят събитията хронологично. За разлика от тях, дневникът на акад. Николай Тодоров предлага подробен разказ с интересни описания и анализи за повече от двадесет години (1975–1998), включително периоди преди 9 септември 1944 г.

Акад. Н. Тодоров не остава просто наблюдател в описваните ситуации; той активно участва със свои виждания относно националната и международна обстановка. Тематичните линии в неговата работа следват развитието на личния му живот през тези две десетилетия: научна дейност в БАН; задгранична активност; основаване на Международния център СИБАЛ; участие в ЮНЕСКО като учен, общественик и дипломат; работата му като посланик в Атина; председателстването на VІІ Велико народно събрание; а също така социалната му ангажираност след пенсиониране. Животът му е представен срещу фона на важните политически промени у нас – времето под ръководството на Лев Толстой Брежнев, прехода през „перестройката“, измененията след 1989 г., до развитие на България до края на периода.

Двата тома предоставят увлекателно четиво напомнящо романова творба, което понякога кара читателя да забрави че чете дневник. Ако направим аналогии с историческите текстове, то този дневник може да бъде сравнено с "Видрица" от поп Минчо Кънчев за ХХ век.