Картички

Защото черпиш енергия от различни източници – било то снимка, пощенска картичка, картина, имейл или музика. Те те поглъщат и ти взимаш от тях, като се наслаждаваш на свежестта им. Първо "измиваш" очите и ръцете си с тази красота, а после пиеш дълбоко от нея. Водата тече през пръстите ти; осъзнаваш, че колкото повече приемаш, толкова повече изтича обратно в недрата на сухата земя.

Връщам тези картички на приятелите си с добавени мои мисли към техните послания.

От Лисабон

Тази усукана уличка...
През целия живот събираме мигове,
прекарани заедно в малко кътче!
Няма време и пространство...

Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
Обичам този дъжд,
който пада навсякъде
и ми дава баланс.
Съчетава плюса и минуса,
топлината със студа,
придавайки благородство
и възстановявайки загубената хармония.
Дават ми шанс да бягам надолу
по една такава уличка в Лисабон,
подобна на много други тесни павирани улици с край,
като светла пролука или прозорец;
или просто слепи задънени места с две черни силуета
на стари жени по тротоарите близо до стените –
независими помежду си без познанства,
както в другаде – просто бавно вървящи жени.
Някога спрат сякаш вечността ги е застигнала.
Харесвам еднаквата миризма на хляб,
оставаща след тях;
може би слабият морски полъх комбиниран със силния аромат на дъжд
когато тичам забързано до края.