Шест слова за свещенството

В миналото се присмивах на светските ръководители, които раздават почести, без да взимат предвид душевните добродетели, а вместо това акцентират на богатството, възрастта и влиянието. Но когато осъзнах, че същата абсурдност е навлязла и в нашата Църква, вече не ми изглеждаше толкова ужасно. Нима е учудващо такова поведение от страна на светския елит, който жадува за признание от обществото и прави всичко за пари? А тези, които твърдят, че са над подобни недостатъци – дори те не действат по-добре. Въпреки стремежа си към небесното царство, те проявяват отношение сякаш решават въпрос относно обработка на земя или нещо подобно и назначават случайни хора да управляват онова дело, за което единородният Син Божи прие да се унижи: стана човек с образ на слуга и понесе обиди и удари до смъртна присъда. И вместо да спрат тук, те добавят още по-голямо безумие: избират недостойни лица и отхвърлят подходящите. Като че ли устойчивостта на Църквата трябва да бъде подложена на удар отвсякъде или като че ли една причина не е достатъчна за разгневяване на Бога – добавят нова причина с равна сериозност.
Свети Иоан Златоуст